Just another WordPress.com site

Когато отидеш в непознат град, ако ти се прииска да научиш езика на местните, значи градът наистина е пленителен. Точно това е думата, която описва есенен Париж най-добре – пленителен.

Историята мълчи, но аз нямам никакви съмнения, че французите са правили страстна любов, докато са строяли хилядите величествени сгради и монументи, а меките багри на отиващата си топлина придават допълнителен чар на това помазано от боговете място.

Разходката ви може да започне от Монмартр. Душата на Париж, сърцето на любовта и най-вече на секса. Там, където бохемският живот се е родил и е оставил вечна следа, следвана вярно от милионите туристи.

Само за пет минути се озовавате пред Сакр Кьор – сърцето на сърцето. Севидж Гардън, Ю2, Сноу Патрол и още стотици майстори на баладите са използвали базиликата за фон на най-романтичните си песни и не случайно. Гледката е като любов от пръв поглед – все едно току-що си срещнал момичето на мечтите си, знаеш че ще бъде твоя и единственото, което ти остава е да се наслаждаваш. Седнал на стълбите или подпрян на белия парапет, когато се умориш, можеш да намериш спокойствие вътре в самото Свето Исусово сърце.

Както се казва в един прекрасен стар филм с Одри Хепбърн: “Never a briefcase in Paris and never an umbrella” (б.а. – „Когато си в Париж, никога не ползвай куфарче и чадър”). Ако дъждът обаче ви споходи, не се тревожете, дълбоко под романтиката има изградена перфектна мрежа на метро, което бързо ще ви заведе до Лувъра. Тук е моментът да благодарим на Луй XIV, че неговата слънчева натура е решила да премести двореца във Версай, а ние можем да се насладим на една от най-богатите кралски колекции в света.

Докато обиколите всички галерии, дъждът ще спре и последните есенни лъчи отново ще осветят червеният килим от паднали листа, които водят до Трокадеро – най-прекрасното място, от което може да се любувате на Айфеловата кула. Изчакайте до вечерта и на всеки кръгъл час парижани ще обсипват с бисери най-емблематичния си паметник. Макар и от мнозина отричано като купчина метал, произведението на Густав Айфел ще ви открие гледка, която може да се сравни единствено с тази от хълма при Сакр Кьор. Ако не ви е страх от високо, вторият етаж е предостатъчен, за да се полюбувате от птичи поглед на един град, който блести не само през нощта, но и през деня.

Противно на увещанията, есенните парижани са топло настроени и могат да ви помогнат, да поговорят с вас и да ви разкажат куп интересни неща. По какво ще ги познаете от туристите ли? Всички носят шалове… и не носят фотоапарати🙂

Остават ви само още един милион гледки и едно специално желание, което трябва да си намислите, когато с корабче минете под моста „Понт Мари”. И нека желанието ви е да се върнете отново в Париж, защото с милионите си лица, този град ще ви плени и вие ще се влюбвате, отново и отново…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Облак от етикети

%d bloggers like this: